Пламен Парнарев. Возвращение

В О З В Р А Щ Е Н И Е

Один вхожу
в тишайший лес.
В детство -
босым и раздетым.
Зелёные звуки
дней голоса
спрятали
в осени где-то.
Чувствую только,
что снова иду,
моё сердце стучит...
в сердце маленькой птички.

В мире,
где столько различий,
где есть место
и Злу и Добру,
чувствую только
л ю б л ю.
Одинокий бродяга во времени...

Один вхожу
в светлейший лес.
В детство "л ю б л ю" своего,
где луна
одинокая странница,
а рука моя - птицы крыло...

перевод с болгарского


   З А В Р Ъ Щ А Н Е

Влязох сам
в най-тихата горичка.
В детството си влязох -
разсъблечен.
Всичките гърла на дните
скриха
своите зелени звуци.
В есен.
Чувствам само,
че отново тичам.
И сърцето ми пониква...
сякаш
в сърчице на малко птиче.

В свят, където
всичко е различно,
а Добро и Зло
са част от мене,
чувствам само,
че обичам.
Скитник в пътищата време...

Влязох сам -
в най-светлата горичка.
В детството на моето "обичам".
Сякаш и луната
бе самичка,
а ръката ми - крило от птиче ...