Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ви и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.
Изсъхна клон, когато мама си отиде.
Остави го, от другите набра за сладко.
Разбрах, че тишината му за теб е свидна
и премълчах си с нея мъката ти, татко.
След време в ден дъждовен ти замина.
Изсъхна втори клон и вряза се в небето.
Разбрах, на болката сълзите, че са сини,
но сладко пак сварих, така си бе прието.
Препусна времето и внукът ви порасна.
Прибрах в душата си изсъхналите клони.
Едреят плодове в черешата подкастрена,
за сладкото синът ми с мен костилки рони.
Животът продължава
© Copyright: Ани Монева, 2018
Свидетельство о публикации №118052802900
Свидетельство о публикации №118052802900
Рецензии