Дора Габе. Размолвка

Раздяла

От очите ми съня изсмука
тая дълга нощ, тъй неспокойна.
Няма на стената да почукам–
тя е вече помежду ни двойна.

Чувам само писъка на трена,
в тъмнината остър и тревожен.
От света съм вече уморена,
а пък ти си моя спомен тъжен.

Тежката завеса на живота
ще се дръпне нявга за минута,
да те видя млад и свеж, и бодър,
без да бъда видена и чута.

Колко много най-човешка мъка
безвъзвратната вълна отвлече.
Няма близост, няма и разлъка,
а светът е все голям и вечен.

Дора Габе


Размолвка

Не в силах вынести размолвку,
ища любую перемену,
без сна, покоя, слов и толку
я, постучав в глухую стену,

услышу свист локомотива
в потёмках резкий и тревожный.
Нейдёшь с ума– и мне тоскливо,
за день уставшей невозможно.

Когда невидимая майя
в насмешку занавес размежит,
я от волнения немая
тебя на миг увижу прежним.

Муку, былую нашу муку,
сметает время безвозмездно.
Неблизость квита неразлукой.
Велик и вечен мир не бездна.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы