Красимр Тенев. Весенний сонет
Забылся сном весенний день
в просторах вечера прохладных,
его объятья беспощадно
всё погрузили в мрачный плен.
Так сковываешь ты во мне
надежду, что любовь навечно,
ты холодна и бессердечна -
обняв тебя - заледенел.
Устало засыпает день,
в объятьях позднего заката,
но светлым он воскреснет завтра...
как хочется таким быть мне:
на утренней заре прохладной
моей любви ты ищешь жадно.
перевод с болгарского
***
Заспива пролетният ден
в просторите на вечер хладна,
прегръдката й безпощадна
сковава всичко в мрак студен.
Така и ти сковаваш в мен
надеждата за обич вечна,
безчувствена си и далечна -
прегръщам те - и съм смразен.
Денят заспива уморен,
обгърнат в хлад на залез късен,
но утра светло ще възкръсне...
как искам тъй да бъде с мен:
на утрото в зората хладна
да си за обичта ми жадна
Свидетельство о публикации №118052409231