Седя на кея, а във близост
самотна чайка се белее,
млад гларус се присламчва близо,
навярно за любов копнее.
Полъхна нежен бриз. Гальовно
помилва я по перушина,
а тя потръпна и фриволно
политна като балерина.
Тогава бризът я последва,
направи сложни пируети.
Когато свърши, се огледа…
видя две чайки с човки слети.
Разбра, че флирт не се получи
и стихна, сякаш е виновен.
Но морска вятърка го случи.
Той ; се стори свръх чаровен!
Седя на кея, а вълните
флиртуват с моята снага.
Див мъжки вятър ми налита.
Вилнее сладостна нега!...
Ще си я нося у дома!
В. Николова – Литатру
Ах, морето с ветровете
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118052309654
Свидетельство о публикации №118052309654
Рецензии