Кирил Христов. Стихотворения

Одиночество

Зима лютует. Буря волком воет,
сугробы вон какие намела...
В окно стучит нетерпеливым боем:
скиталица нечаемо смела.

Застыла... эх, незваная, надолго ль?
Я предвкушеньем сказки увлечён...
Скуля, она согреться втихомолку
ложится в кут дрожащим калачом.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


 Самота

Фучи фъртуната. Навънка зима люта
с дълбоки преспи е затрупала света.
Фучи фъртуната, нетърпеливо бута,
същ пътник закъснял, залостени врата.

Премръзнала е– хе, припира тя, не чака...
Да й отворя ли? Ще ли ми донесе
от живи хора вест?..– Открехвам; тя изплака
и вървя се бедната като бездомно псе.

Кирил Христов

Наваждение

Случайно обменялись мы словами,
случайными средь шума суеты.
И я почто казним пожаром вами:
и на уме, и в сердце только ты?

Заря горит, за окнами так шумно.
Всю ночь не спав, весь день мечусь в огне,
себе шепча сердечно и безумно:
«Люблю тебя! Как дорога ты мне!»

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы

 
Напаст

Ний само няколко сме думи разменили–
Случайни думи във шума на празен свет.
Какъв е тоя жар по всичките ми жили?
Защо е моят ум всецяло с теб зает?

Вън зазорява се,денят пристига шумно,
А още буден съм и мъка ме гнети,
И в огън мятам се и шъпна аз безумно:
«О, как обичам те, как скъпа си ми ти!»

Кирил Христов


Осенний дождь

Туман хламидой жидкой повевает.
С налёту ветер– стёкла дребезжат.
За днями день ненастный убывает.
Приходит вечер, небом как зажат.

И дождь пошёл, пошёл, чего тут боле.
И дядя шоп* по лужам напрямик.
И внемлю я на сердце сгустку боли.
И ветер где-то хлопает дверьми.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* крестьянин-горец с юго-запада Болгарии, –прим.перев.
 
Кирил Христов
 

Есенен дъжд
 
Вън есен е. Развяват се булата
На дъжд. Като прашец, ситни, ситни.
Налита вятърът, звънтят стъклата.
Ненаваляло се– редица дни.

Минава татък шоп, нехайно цопа
Из локвите. Дъждецът си вали.
Врата се някъде от вятра хлопа.
Аз слушам и душата ме боли.

Кирил Христов



Зимний вечер

Зачем живу? опять вопрос к себе.
Чего пожду? Моим мгновеньям, боже,
тоска-печаль стреножила побег,
себя одну во все пределы множа.

А снегопад как девять эр назад
кружит себе, хвостом метёт по-лисьи.
Сомкнув устало сонные глаза,
я с камнем в сердце лёг как провалился.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Зимна вечер

И питам се: защо да се живей?
Какво очаквам още аз? О, боже
Как скръб от всичко около ми вей,
Където поглед уморен се сложи.

Вън сняг вали– тъй, както е валял
Преди безкраен ред хилядолетия.
И свила е сърцето ми печал,
И лягам разломен, без да разсветя.

Кирил Христов