В синем чудодействе городском
задумчиво, безмолвно утопаю,
дождик притаился за углом,
облизнув дыханием как пламя.
И каплям его жарким нет числа,
они все словно летом напоённы,
как рой пчелиный весело шумят,
проносятся листвою невесомой.
И сказочной Бургаса синевой
мелькают тени, ото сна восставши.
Одна из них гоняется за мной,
а я, смеясь, за ней бегу бесстрашно.
перевод с болгарского
сборник " Я и море "
СЛЕД СЯНКАТА
Във сините вълшебства на града,
потапям се, замислена и няма,
причаква ме зад ъгъла дъжда
и близва ме дъхът му като пламък.
И сякаш парят капките безброй,
и сякаш са със лято напоени,
шумят като възторжен пчелен рой,
и гонят се като листа над мене.
Най-синьото вълшебство на Бургас
са сенките, прогонили съня си.
Сред тях намирам своята и аз
и гоня я, тъй както радостта си.
1975 (Аз и морето)
Петя Дубарова. За тенью
© Copyright: Ирина Петрова 24, 2018
Свидетельство о публикации №118052304167
Свидетельство о публикации №118052304167
Рецензии