Петр Пенчев. Дождь

      Дождь

Этим утром печаль в мой бокал
наливал дождь по капельке, скупо.
На закуску тумана суфле подавал
и тарелку с поджаренной скукой.

День к закату без солнца ушёл,-
Оно небо от туч расчищало.
Только дождь не заметил того,
Как в нём имя твое прозвучало.



перевод с болгарского

   Д Ъ Ж Д

Тази сутрин бокал със тъга
дъждът ми наля по капчука.
За закуска добави суфле от мъгла
и паница с препържена скука.

Денят без слънцето залязва,
заето облаците да распръсква.
А дъждът дори не забелязва,
че със твойто име аз го кръстих.


Рецензии