Хаджи Димитр - автор Христо Ботев - 2 вариант

Хей, глядите, жив он! На балканской круче,
Ах, в кровавой луже, захлебнулся – стонет
Сам храбрец – как молод,
Ах, как силы бродят – всхлипы грудью-раной!

Вот его убили – он ружьё отбросил.
Нет, сам не сдаётся – сабля отлетела.
Очи почернели, голова отпала,
А в зубах проклятье – злоба целу свету!

Вот на камни брошен, а из неба – солнце
На него с когтями, и казнит и жарит.
Что ж внизу, в долине, бабы плач заводят?
Кровь пожаром хлещет неостановимо…

Жатва это, жатва! Хей, рабыни, пойте
Дедовские сказки… Вдарь же, вдарь же, солнце,
В голые колодцы! И пускай спечётся
Храбр-мертвец на камне… Стой, замолкни, сердце!

Знай, что каждый сбитый смертью за свободу, -
Ввек не умирает: жизнь его жалеет,
И земля и небо вкруг него кружатся,
Всё, что не допел он – в нашем горле бьётся…

По жаре прохладу шлёт крыло орлицы,
Даже волк нестрашный кротко раны лижет,
И, напившись неба, сокол подлетает,
Словно чуткий братец – к брату дорогому.

А приступит вечер – месяц разойдётся,
Звёзды, словно чашу, небо обсыпают.
И леса запляшут и повеет ветром –
И взгремят Балканы – посвист богатырский!

Девы-самодивы да в покровах зыбких,
Чудны и прекрасны, да заводят песню –
Тихо так подходят, травку приминают,
Хей, всё ближе, ближе, рядышком садятся.

Вот одна ворожит ранушку травою,
А другая – брызнет горстию водицу,
Третья же, ох, скоро горьких уст коснётся –
Он очнётся с болью – милая смеётся…

«Укажи, сестрица, где мой друг военный?
Где моя дружина, верных братьев стая?
Ну ответь – дам душу я тебе в задаток –
Я б хотел, сестрица, здесь навек остаться!»

Пусть всплеснут руками, милые, обнявшись,
И с крылатой песней в облака взнесутся,
Облетят всё небо с песенной мольбою,
Сыщут до рассвета воеводу-брата…

Но рассвет вернулся! Там, в Балканах, в скалах
Юн-герой прибитый – кровь по круче хлещет,
Волк застыл над раной: лижет люто, с лаской.
А из неба солнце сердце разжигает!

1873 год (перевод с болгарского языка 1998 г., 2-ой вариант)

Опубликовано: Литературно-художественный альманах "Пробуждение", Калуга, издательство "Гриф", выпуск 22, 2018 год, стр. 58-59

А ВОТ ОРИГИНАЛ НА БОЛГАРСКОМ ЯЗЫКЕ:

ХАДЖИ ДИМИТЪР - Христо Ботев

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!
„Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!“
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!
---
Излиза за първи път във в. „Независимост“, 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в „Песни и стихотворения“. Тук се публикува последната редакция, който се смята за нормативна.