Автор: Генка Богданова
В разговор веднъж Мухата
с присмех каза на Пчелата:
- Драга аз не те разбирам,
глупавичка те намирам.
Гледам те, летиш, летиш,
всеки цвят да опрашиш.
За почивка нямаш час,
нито да побъбриш с нас.
Как тъй, капчица по капка,
пълниш питата си сладка?
Гледай мене, волната Муха,
летя в безгрижна свобода!
Кога на мед, кога на смет –
аз намирам си прехрана.
А ти, гледам те, горкана,
превърнала си се във роб!
Нима желаеш чак до гроб
слуга да бъдеш на Човека?
Ах, каква съдба нелека!
- Така е, - рече й Пчелата –
но има за труда отплата.
В тежък труд минават дните,
но меда ми щом опитат,
за туй, че тичам без умора,
ме почитат всички хора.
Чуйте, Бог ми е свидетел,
че трудът е добродетел!
А мързелът и наглостта
са враговете на честта.
МЕД И СМЕТ, басня
© Copyright: Генка Богданова, 2018
Свидетельство о публикации №118052110080
Свидетельство о публикации №118052110080
Рецензии