Атанас Далчев. Повесть

Повесть

Зашоренные окна почернели,
дверь также–
к ней пришпилена записка,
читаемая мною как туристом:
«В Америку хозяин...»
В самом деле,

и я– хозяин дома нежилого,
за океан покуда не уплывший,
отшельник тише серой мыши,
невидимый– один под крышкой крова,

его не оставляя, жив покуда,
за годом год без счёту дни и ночи
покорно длящий наше между прочим,
не верящий в несбыточное чудо.

Прочитаны все книги и газеты,
воспоминанья памятью истёрты–
и с зеркалом веду я, то ли с чёртом,
безмолвные интимные беседы,

да в маятник часов гляжусь латунный,
что сутки прочь маячит солнца вместо,
да в фото на стене, как под арестом
в могильнике безлюдном и безлунном.

Часы дни мои уходят безвозвратно,
и жизнь одна любви без и событий
готовится к конечному отплытью,
хозяину несчастному не рада

так, словно не живу я не родившись,
и выдумка моё существованье.
Вот кто-нибудь войдёт сюда и станет
в безлюдной этой вымышленной нише,

увидев только пыль и паутину,
да выжелкшую в старости бумажку
на столике таком же ветхом, страшном:
«Хозяин дом невечный свой покинул».

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Повест

Прозорците– затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата– листът със словата:
«Стопанинът замина за Америка.»

И аз съм сам стопанинът на къщата
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.

Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
 
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.

И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.

А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.

И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;

ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
«Стопанинът замина за Америка.»

Атанас Далчев