http://stihi.ru/2013/11/23/10903
Я ВЕРБА
На лист судьбы белоснежный
падают капли солёной росы.
Верба ветви купает нежно
в одиноком безмолвьи реки.
И во мне по утрам засыпает
от полётов уставши, мечта...
Вместе с ней я по миру скиталась,
воду - лишь из Дуная пила.
перевод с болгарского
Аз върба съм
По белия лист на съдбата
падат капки солена роса.
Клони нежно потапя върбата
във безмълвната тъжна река.
Всяка сутрин във мене заспива
уморена от полет мечта...
Аз със нея пребродих Всемира,
а от Дунава пия вода.
Връбка Попова. Я верба
© Copyright: Ирина Петрова 24, 2018
Свидетельство о публикации №118051908261
Свидетельство о публикации №118051908261
Рецензии