Петр Пенчев

204.

   ***
Не вспомнить уже
многих рук, губ и лиц, но...
если-бы знал кто,
как хочется их вернуть
поскорее обратно.
----
Не помня много
лица, ръце и устни.
Да знаете как
ми се иска по-скоро
да гиивърна при мене.


223.

   ***
Белым облакам
нетерпится встретить
перелётных птиц.
Ветер помогает им
не жалея своих сил...

----
Бели облаци
бързат да се срещнат с
прелетни птици.
Вятърът им помага
колко има сили...

222.
   
   ***
Капли жемчуга
на тоненьких веточках -
бусы для шеи
молоденькой девушки.
Весенний подарочек.
----
Перлени капки
върху млади клончета -
гердан за шия
на младо девойче.
Пролетно подарче.

226.

   ***
Зелень травы
скрыла зимние следы.
Белые цветы
украсили поляны.
Чистый экспрессионизм.
---
Зелена трева
скрива зимните следи.
Бели цветчета
украсяват поляни.
Чист експресионизм.

138.

   ***
Пью мглы молоко
со вкусом ностальгии.
Вбираю тоску
дивной красоты лесов
и лазурного моря...
----
Пия млечна мъгла
с привкус на носталгия.
Събирам тъга
от красивите гори
и лазурното море...

139.

   ***
Слушаю шепот
виноградных косточек
Как благодарны
солнцу они за блеск свой
и сладость каждой грозди.
----
Чувам шепота
между гроздени зърна.
Благодарят на
слънцето за блясъка
и сладостта на всяко.

224.

   ***
Ранняя капель
повторяет удары
моего сердца.
Трава зазеленеет
и будем спать до лета.
------
Пролетен капчук
отброява ритъма
на сърцето ми.
Тревата ще поникне
и ще спим до лятото.

225.

   ***
Дикая лоза
покраснела; покрыли
слезинки её
словно осенняя брошь,
рубинами ограду.
----
Дивата лоза
почервеня, украси
със сълзите си
като есенна брошка
от рубинини стобора.

227.

   ***
Догорел закат,
погрузился в море.
Последний призыв,
подающий надежду
увидеть тебя во сне.
------
Изгасва залез
потопен в морето.
Последен призив
който вдихва надежда,
че ще те видя насън.

228.

   ***
Первая пчела
прильнула к тычинке,
жадно берёт мёд.
Аромат опьяняет.
Пьёт непрерывно, долго.
----
Първа пчела
засмука тичинката
жадна за мед.
Ароматът я опи.
Пи дълго, дълго време.

231.

   ***
Среди облаков
заснеженные вершины
Рилы манят нас
погулять по тропинкам
между ягод брусники.
----
Сред облаците
снежните върхове на
Рила примамват
да тръгна по пътечки
между боровинките.

230.

   ***
Светлые мысли
навевает беседка
в нашем саду.
Там, обнявшись с тобой
мы слушали соловьёв.
----
Светли спомени
навява беседката
в градината
където прегърнати
слушахме славеите.