Идва лято
Автор: Р. Русев
Смълчаната трева
галена от вятъра,
нашепва тихичко - ела...
Вдигни глава,
липата кима ти - поспри,
виж как прозира светлината,
нашарила със сенки
и мечти пътеката,
във слънчева позлата.
Глухарчета, опъстрили
земята със жълтици
и времето,
което във шумящите листа
подгони странната душа на вятъра.
Само трепкащата сянка
на липата, петната слънчеви
по плочките,
прозиращата синева
нашепват - идва лято...
Свидетельство о публикации №118051900214