Атанас Далчев. Собор Александра Невского

Собор Александра Невского

Вечор сначала позолота тает,
крестов как нет, смолкает хрип вороний,
и наконец собор помалу тонет–
во мглистой хляби каменный титаник.

Шаги и голоса уже не слышны,
незримо всё, что видимо вначале
плыло как мир умноженный, отчалив
в простор низин от араратской вышки.
 
Среди безмолвья кораблекрушенья
не рында– колокол гудит напрасно:
приглушен, гул, не рассекает брассом–
барахтается ах несовершенно.

В погожий полдень с зеленью по меди
как тина мокрой выброшен титаник
под перезвон столь ясный, беспрестанный,
который перед небом чем-то беден.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Александър Невски в мъгла

Щом тя се спусне, отначало горе
на куполите златото помръква,
а най-подир и на самата църква
потъва бавно каменния кораб.

Угасват стъпките и гласовете,
със багрите — и линията трезва,
и на мъглата във небитието
несетно всичко видимо изчезва.

В това безмълвно корабокрушение
напразно бий голямата камбана:
дохождат звуците й приглушени
като от дъното на океана.

Затуй и после в висината синя
лъщят на Невски куполите мокри
и виждаш по зеления му покрив
да съхне сякаш още пласт от тиня.

Атанас Далчев