Атанас Далчев. Весенняя ночь

Весенняя ночь

Дождь на свет и спешит на свету:
сколько трепетных струй нистекает
у потёмков зыбучих на краю,
не сочту на закрытом посту.

Твоё лето, уже не весна.
Тротуары совсем опустели.
На балконе всю ночь в самом деле
проведу ль я без ночи и сна?

Струи струнам подобно звучат–
и в безветрье бесптичьем деревья,
колыхаясь, запели о древнем
и луну упустили с плеча.

Забываю дорогу и годы,
дом, квартиру с балконом– и вот
умывает меня от забот
выдох неба, сырой и холодный.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Пролетна нощ

Този пролетен дъжд сякаш пада
само дето гори светлина.
Колко много трептящи звена
над потоците, локвите, вадите! 

Ето нощ на небесния склон.
Опустяха съвсем тротоарите.
Мигар цялата нощ ще прекарам
под заслона на този балкон?

Като струни струите звучат
и без полъх, без птици, без ветър
се люлеят и пеят дърветата,
и светлее вечерният път. 

Аз забравям и пътя, и хижите;
аз забравям скръбта; и една
от небето дошла хладина
ми измива лицето от грижите.

Атанас Далчев