Атанас Далчев. Дьявольщина

Човек бе сътворен от кал, но
днес от желязо е света.
Тежко на мекия! За малко
щях да умра от доброта. 

Сега, уста безмълвни сключил,
свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.

Атанас Далчев


Из глины создан был мой пращур,
и вот железный век настал.
Как тяжко мягким в настоящем,
где зла метёт девятый вал.

И я, пока мой час не пробил,
молчком сжимая кулаки,
учу себя бессильной злобе,
а сердце– сладости тоски.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Дьявольщина

В аду моём ли стрелки часовые 
за кругом круг который день вертят,
и я лежу, гардины приспустя,
считая век мгновенья роковые?

И я лежу на досках на полу
в поту холодном, липком умираю–
и небо близко, не земля сырая,
но нет на потолке ни звёзд, ни лун.

А за окном гудят автомобили,
трамваи и скрежещут и звенят,
и смех и гомон там не для меня,
бордели с ресторанами тем боле.
 
Бывает, гордость скорбью заглушив,
я у окна сажусь и в злобе ярой
в людишек пылью из сухих гераней
мечу себе, мол, тоже хороши.

О да, нескучный белый этот свет
не кончится со мной (но ведь погибнет);
и я ль не брат им в каменной долине,
ненужный, жалкий без..? Конечно, нет.

О, жрец и жертва в одиноком храме,
сочувствия не жду: припасший смерть,
ненадолго покину досок твердь–
и покажусь им– висельник на раме.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.
 
И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.
 
А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове. 

И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.

О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат? 

Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.

Атанас Далчев