Светлината
Автор: Р. Русев
Понякога поемам дъх,
дълбоко вдишвам,
във капчиците нощна тишина
откъртва се поредната въздишка.
Във сляпа тишина,
в очи и мигове отлитащи
без погледи назад
и питащата болка.
Потрепващ
и открехнат миг,
посипан от трохички мисли,
влизам в теб,
в душата ти,
с молитва за обичане.
Трохичките любов,
разсипани,
стаени тихичко в душата,
пътуват с мен към утрото -
любовта потърси светлината...
Свидетельство о публикации №118051409329