Гаврила державин паметник превод димитър горсов

ГАВРИЛА   ДЕРЖАВИН
 ПАМЕТНИК

ГАВРИЛА   ДЕРЖАВИН
 ПАМЕТНИК
Превод: Димитър Горсов


ГАВРИЛА   ДЕРЖАВИН
 ПАМЯТНИК

 
ПАМЕТНИК

Издигнах си аз паметник красив и вечен!
От бронз по-твърд, с ръст пирамиди надвиши…
Ни гръм ще го сломи, ни буря бързотечна,
ни времето с бърз полет ще го съкруши.

Цял няма да умра! Значимото от мене
тук ще живее, превъзмогнало смъртта;
и славата ми ще расте като вселена,
щом към славяните е щедра вечността.

И мил ще е слухът за мен по бреговете
където Дон, Нева и Волга все текат,
и ще узнае всеки от народите безчетни
как се въздигнах аз от мрака в този свят.

И как, в забавен стих, с реч руска, благородна,
Фелицините добродетели възпях,
как благ за Бог беседвах, но корях свободно
царете, и неправдите не премълчах…

О, музо, ти заслужи почит справедлива…
Завистника презри, врага мрази безкрай…
И своето чело, с ръка заветно търпелива,
завинаги с безсмъртен блясък увенчай!

1795







ПАМЯТНИК

Я памятник себе воздвиг чудесный, вечный,
Металлов тверже он и выше пирамид;
Ни вихрь его, ни гром не сломит быстротечный,
И времени полет его не сокрушит.

Так! - весь я не умру, но часть меня большая,
От тлена убежав, по смерти станет жить,
И слава возрастет моя, не увядая,
Доколь славянов род вселенна будет чтить.

Слух пройдет обо мне от Белых вод до Черных,
Где Волга, Дон, Нева, с Рифея льет Урал;
Всяк будет помнить то в народах неисчетных,
Как из безвестности я тем известен стал,

Что первый я дерзнул в забавном русском слоге
О добродетелях Фелицы возгласить,
В сердечной простоте беседовать о боге
И истину царям с улыбкой говорить.

О муза! возгордись заслугой справедливой,
И презрит кто тебя, сама тех презирай;
Непринужденною рукой неторопливой
Чело твое зарей бессмертия венчай.

1795