Да будет день! Христо Смирненски

«Да бъде ден!» Христо Смирненски

Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
 струи се бавно кръв гореща.
В димящите развалини
 безокий демон на войната
 развял е хищно знамената
 и меч въз меч безспир звъни.
Сред мрака непрогледно гъст
 стърчи злокобен силует
 на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред
 вървят, подгонени натам
 от яростта на златний бог.
И мрака става по-дълбок,
тълпите нижат се едвам.
За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една
 гори и се топи в душите
 и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
 разбунен вик гърми навред:
 "Да бъде ден! Да бъде ден!"
---------------------------
«Да будет день!» Христо Смирненски

Ночь - так черна, холодна и зловеща,
Ночь – ледяная, словно смерть.
Грудь разверзает земная твердь,
Жаркая кровь в ней медленно плещет.
Дымятся развалины, огнь горит,
Демон войны – хищный зверь безокий -
Развеял знамёна свои жестоко,
И меч о железо меча звенит.
Средь непроглядного мрака густого
Торчит зловещий силуэт
Креста какого-то большого,
И тысячи ног оставляют след,
Идя, подгоняемые вперёд
Яростью золотого тельца.
Мрак всё сгущается без конца,
В нём та толпа еле бредёт.
Свежего воздуха жаждет грудь,
Молят глаза о солнечном свете:
Желанье одно у несчастных этих
Горит внутри и мешает вздохнуть.
И через слёзы, кровавый гнёт,
И через ужаса чёрную тень
Крик гремит, до небес достаёт:
«Да будет день! Будет новый день!» (9.05.2018)