Само времето

САМО ВРЕМЕТО
Автор: Р. Русев
               
Чувам ритъм на дъжд
сякаш шаман е разсипал
палки по там-там
и насипва ритъм и звук.
Вълни блъскат
и милион
години гризат бреговете.
Вълната е сляпа,
просто е пориви вятър,
или лунно притегляне,
към брега обич понесло.
Редят се думи по листа,
не съдят, чакат си времето,
все някога ще излязат на светло,
ще оцелеят,
за да пият водата
от извора.

На източния бряг
на полуострова,
при фара насреща,
с чаша узо в ръка,
в ритъма на дъжда
по глътка отпивам,
проклинам го
и чакам...
Какво ли?
Май не остана за чакане.
Само времето...               


Рецензии