Людмила Щипахина Ухожу по болотным трясином глотая

„УХОЖУ ПО БОЛОТНЫМ ТРЯСИНОМ ГЛОТАЯ МЕТАН...”
Людмила Васильевна Щипахина (1933-2021 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПО ТРЕСАВИЩА БЛАТНИ МИНАВАМ И ГЪЛТАМ МЕТАН

По тресавища блатни минавам и гълтам метан,
през достъпното само за смокове скално гребло,
по разпалени въглени тръгвам, по капки стъкло.
Зад гърба ми горещи искри е разхвърлял метал.
Нейде бухал крещи, нейде сова заплаква, див свят,
с коренища дърветата мрачната почва разриват,
размножени от ехото думи жестоки свистят
и надвисват лениво парчета от облаци сиви.

По висящи мостове през бурята тръгвам среднощ,
по бодливи стърнища и камъни в пътя избран
заминавам натам, помогни ми! Тъгувай за мен!
Като своите мисли разбърквам шумака напред,
сбогом, жерави, ще си почина сред горския кът.
Аз от теб заминавам, от теб заминавам, от теб...
Но от себе си никога няма да тръгна по път...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Людмила Щипахина
УХОЖУ ПО БОЛОТНЫМ ТРЯСИНОМ ГЛОТАЯ МЕТАН...

Ухожу по болотным трясинам глотая метан,
Сквозь расщелины в скалах доступные только ужу,
По углям раскалённым, по брызгам стекла ухожу.
И швыряет мне в спину горящие искры металл.
Где то филин кричит, где то дикая плачет сова,
Корневища дерев раскололи угрюмую почву
И размножась как эхо жестокие свищут слова,
И висят облака – словно копоти серые клочья.

Ухожу среди ночи в пургу, по висячим мостам
По камням, по колючей стерне. Ухожу, не зови
Ухожу, помоги! Ухожу, истоскуйся по мне!
Я сухую листву, словно мысли свои ворошу
Провожу журавлей, посижу у лесного пруда.
Это я от тебя ухожу, ухожу, ухожу...
Это мне от себя не уйти никогда... никогда...

http://www.stihi.ru/2015/10/15/9237




---------------
Руската поетеса и преводачка Людмила Шчипахина (Людмила Васильевна Щипахина) е родена на 26 март 1933 г. в гр. Свердловск. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1958 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1961 г.). Член е на художествения съвет на московската градска организация на Съюза на писателите на Русия, секретар на Международната асоциация на писателите баталисти и маринисти, член на изпълнителния комитет на Международното общество на писателските съюзи, съпредседател на Комисията по тюркменска литература, почетен член на Асоциацията на писателите в Еквадор. Заслужил деятел на културата на Тюркменистан. Превежда поезия от арменски, казахски, аварски, чеченски и др. езици. Носител е на званието „Народен писател на Русия” (2016 г.) и на много национални и международни литературни награди. Автор е на над 40 книги с поезия и преводна поезия, сред които стихосбирките „Избранная лирика” (1967 г.), „Невзятые вершины” (1971 г.), „Постоянство” (1976 г.), „От мира сего ” (1977 г.), „Час вечерних огней” (1980 г.), „Праздник солнца” (1980 г.), „Избранное” (1981 г.), „Летние травы” (1981 г.), „Я – женщина” (1984 г.), „Мой двадцатый век” (1984 г.), „Дыхание века” (1985 г.), „Звезда удачи” (1986 г.), „Связующая нить” (1989 г.), „Осколки” (1994 г.), „Дар соборности” (2003 г.), „Планета Сталинград” (2004 г.) и др. Умира на 4 ноември 2021 г. в Москва.