Александыр Вутимски. Весна

Пролет

Пролетният вятър в градината
тихо и неясно шумоли.
В планината розови мъгли
се изкачват към небето синьо.

Меки и зелени са тревичките.
Шаренеят пролетни цветя.
Скрити във зелените листа,
радостно се разговарят птичките.

Цяла дълга зима са тъгували
птичките за родната страна;
в Африка далечна са сънували
своите оставени гнезда.

Но сега отново тук са всички
радват се на пъстрите цветя,
радват се на родната страна—
мъничките и щастливи птички.

Александър Вутимски


Весна

Ветерок без трепета и боя
шепчет робко, по весне как пьян.
Над левадой розовый туман
воспаряет в небо голубое.

Изумрудна шёлковая травка,
цветики запашные пестры.
Птички отмолчали до поры–
и щебечут без умолку браво.

Зиму напролёт протосковали
птички по сторонушке родной:
стол богат под африканский зной,
гнёзда ж на чужбине вить едва ли.

Возвратились все они и рады,
веселы привычному опять:
чем весны родная благодать,
больше нет, не может быть, отрады.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Пролет

Пролетният вятър в градината
тихо и неясно шумоли.
В планината розови мъгли
се изкачват към небето синьо.

Меки и зелени са тревичките.
Шаренеят пролетни цветя.
Скрити във зелените листа,
радостно се разговарят птичките.

Цяла дълга зима са тъгували
птичките за родната страна;
в Африка далечна са сънували
своите оставени гнезда.

Но сега отново тук са всички
радват се на пъстрите цветя,
радват се на родната страна—
мъничките и щастливи птички.

Александър Вутимски