Време

    ВРЕМЕ
 Автор: Р. Русев                х

Пролет е. Каква ти пролет. Щом стане шест часа след обяд и се спуска мъгла.
И не каква да е, гъста и влажна, от която под клоните на дърветата със току-що
наболи листенца се образуват капки, растат и до сутринта стават мънички локви.
Не стига това, но на сутринта млякото продължава да се стели по баира отсреща
и може да се реже. Така до обяд. И едва след това лъхва моряка и почва да разрежда
мъглата. След час вече я няма и се показва Райко. Отначало малко мътен, след това
се избистря и грейва. И става топло, светло и приятно. Също като пролет.
 Обикалям всяко дръвче, храстче и цвете. Гледам разликата как всеки ден мъничките
листенца стават все по-големи и повече. Става все по зелено. И тревата е пораснала.
Тя расте най-бързо. Изкарвам фрезата и почвам лозето. Все още земята е доста влаж-
на и в комбинация със зелената тревица орането е същинска блъскотия. Но, няма как
лозите напъпиха и всяко минаване невнимателно край тях  кърши пъпките и е време
да се оре.
И отново идва шест и тръгва мъглата. вече четвърти ден.

В останалите часове в мисли по теб...

Като дъжд си.
Винаги те чакам,
а той отива при земята си.
Очаквам те,
с протегнати ръце.
Да бъдем двама
дори и да мълчим.
Нали сме заедно,
красиво е
и тъжното мълчание...

Дори в сънят ми
си недостижима -
толкова сюблимно тихи
и мълчаливи са ми
чувствата.
Опитвам се да обясня,
поне на себе си,
че липсваш ми
и думите ги няма.

Останаха ми две
отрязани криле
и две ръце,
а те до никъде не стигат...