Величка Николова-Закъсняла носталгия-бг-ру

Закъсняла носталгия
Величка Николова-Литатру1

Търкулна се кълбото на живота.
Разви се нишката до двадесет и пет.
Изучих медицината успешно
и гордо своя трудов път поех.
Годините летяха като птици…
Събития се нижеха безспир.
Възторгвах се от чуждите звездици,
а родните забравих най- подир.
Развиваше кълбото своята нишка…
Зъл вятър покрай мен се появи.
За роден дом се сетих със въздишка.
Носталгията с взрив ме порази!

Аз днес стоя приведена пред двора.
В косата ми е мъдрото сребро.
Не чух мучащи крави от обора.
Не ме посрещна кучето добро!
Не чух и кукуригане петльово,
не се умилна котка покрай мен,
а вятърът се шмугна наготово
край пантите на вратника сломен.
Понечих да се пъхна след ветреца,
но пантата заяде на инат,
а портата, увита със лиани
се бореше за стария си врат.
Лианите – нахални, упорити,
по- здрави и от моето кълбо,
ме спъваха – все повече сърдити,
че стъпвам върху тяхното легло.
Пълзяха по дървета необрани,
убиваха и стръкче, и стебло.
Под тежестта им вишните пияни,
отрониха последното листо.

А къщата, скрибуцаща от старост,
ме срещна със отворени врати!
Не ме посрещна милата ми майка!
Баща ми не изрече: - Как си ти?
До прага ни цъфтеше чудна лайка,
прошепна ми: - Тъгата ги стопи!

Днес моят дом, днес моята родна къща
ме гледа със зарадвани очи…
Щастлива е, че в нея се завръща
детето от отминалите дни!

Литатру 1
 
Перевод с болгарского языка на русский Ларисы Потаповой

Запоздавшая ностальгия

В жизни словно мяч катилась.
В двадцать пять пошла трудиться,
С медициной подружилась.
Время шло... Есть чем гордиться.
И летели годы птицей,
И событий было много,
Восторгалась заграницей,
В край родной забыв дорогу.
Разработала свой метод.
Там ветра... вокруг всё злые.
В мыслях отчий дом заботил.
Ностальгии боль -впервые...

Я домой вернулась мудрой,
С серебром, что на висках,
Но не мычит корова утром,
Нет и пса, что я ласкала.
Прокричал павлин чуть слышно,
Чья-то кошка прошла мимо.
Ветер, словно неподвижный.
И старЫ ворота зримо.
Проскользнула бы за ветром,
Но петля упряма, жаль.
А врата лозой увиты,
Будто шею скрыла шаль.
Розы, словно недовольны,
Как используют их здесь.
Древо просто гладкоствольно
Да ещё и кусторез…

Пусть открытыми дверями,
Скрипом встретил старый дом.
Не встречает меня мама,
Ни отец. И в горле ком.
Приезд домой – кому утеха?
И на душе моей печаль.
Кто рад теперь моим успехам?
Немало важная деталь -
Цвели ромашки у порога.
Ромашки – дивные цветы
Я счастлива. Моя дорога
Мне помогла вернуть мечты

Родного дома, что сегодня
С любовью смотрит на меня.
Давно ребёнком он охотно
Принял душой, меня любя.