ПОСЕДНИ
Автор: Р. Русев
Чакам...
Онези повеи на вятъра
донесли шепот пролетен,
Отмил дългата зима
и тръгнал по лунни пътеки,
във вечери мило обгърнали
теб и моите чувства.
Поседни срещу мен,
говори ми.
Нека те гледам когато говориш.
ще помълча,
но е толкова хубаво
щом се усмихваш.
Поседни,
в живота има
не само усмивки.
Има сълзи,
от които толкова
много боли.
Носят безсъния,
мили копнежи
в дълго чакани дни.
Поседни,
пак е пролет,
напъпиха люляците
и тревата чака вятър
да я погали.
Красиво е,
когато капката роса
по лист от ягода се стича
като обич...
С мъничко тъга,
защото обичта
си тръгна...
Поседни
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118041300217
Свидетельство о публикации №118041300217
Рецензии