Георги Рупчев. Свидание с моим отцом...

Свидание с моим отцом в полвосьмого

Ну, беги на свидание с папиком,
улыбайся, приобними его,
хоть поплачь разок. Без паники,
да не забудь его имени.

Ну, беги– вспомни книг названия,
фирму джинсов, марки пластинок,
и детское глупое моргание
на вопрос этих чей сын ты.

Смотрись умно. Снова услышат соседи
банальную твою куррикулюм вите.
Без глазу дитя разведенных.
Мать завтра выговорится,

впустую и снова заочно,
и ты торчмя колом у буфета,
и вы помянете с Тем между прочим
отцов, кои вечно суть и нету.

(Друзья твои такие лопоухие...
С кукишами в карманах до свадьбы,
свой среди чужих, ты наука им,
чужой среди своих как бы.)

Ну, беги. Ростом померившись,
вы наконец вместе поужинаете,
ты зацедишь слова ревностно,
мол, жизнь так нагружена,

но с мамой как-нибудь справитесь...
И наконец на десерт
закажете песню радостную,
расплатитесь, и пока в десять.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Среща с баща ми в седем и половина

Хайде, тичай, иди да се видиш с баща си,
усмихни се, дори– прегърни го.
Ако можеш– ревни. За нещастие
още май не си циврил пред никого.
 
Хайде, тичай– не помниш ли книгите,
портокалите, плочите, джинсите
и детинското глупаво мигане,
като някой те пита чий син си ти.
 
Гледай умно. Пак ще чуят случайно съседите
за поредната твоя история.
Изтървано дете на разведени.
После майка ти пак ще говори,
 
ще се чупи гласът й във празното,
ще стоиш до бюфета изправен и само
между другото с Оня ще споменавате
тия ваши бащи, дето вечно ги няма.

(И приятелите ти– и те са все калпави.
Скрил за малко юмруци в джобовете,
ще се зъбиш към жълтите зъби на лампите,
свой сред чуждите, чужд между своите.)

Хайде, тичай. Най-после ще можете
да премерите крачка със стария,
ще вечеряте, бавно ще режеш със ножа
всяка дума на две, ще повтаряш,

че животът е сложен, но с мама
се оправяте някак... И сетне с десерта
ще заръчате някоя песен за двамата,
ще платите и той ще замине във десет.

Георги Рупчев