Някъде там
Автор: Р. Русев
Тривиално поскърцва вратата
като на стара изоставена плевня.
Клати я вятъра, сякаш се моли
да я затвори, да не и е студено.
Щраква резето,
после спокойствие,
след това тишина.
Като след пикник,
когато всички ги няма
и остават неприбрани бутилките.
Време на тъжни шаблони,
прекроили живота ни,
като птици излитнали
и въртящи се в кръг,
Стъпки тръгнали заедно,
вървели до някъде,
после всеки по път,
разделен на пътеки,
от които връщане няма.
Някъде там
изгоря любовта.
Впрочем - вече я няма
Свидетельство о публикации №118041110613