Погоня меня вдруг убила–
в морозном тумане без сил
восторги свои утопил я,
и вёсла вослед уронил.
Не вижу, не помню, не знаю,
куда я, зачем, почему–
в неведеньи смысла за краем
бездумно смотрю на корму.
Мечтою дразнящий унынье,
вдруг вижу забытые сны:
там за морем в райской долине
я– Богом не брошенный сын.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
На злото в безумния бързей,
пронизван от ледна мъгла,
удавих аз свойте възтързи
и морно отпуснах весла.
Напред ли, назад ли се вгледам,
не виждам, не помня, не знам,
и в немощ пред смисъл неведом,
взор склопвам покрусен и ням.
В тревожна мечта се унасям
и виждам през горестен сплин,
че в някаква светла страна съм
на Бога най-светлия син.
Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов. Погоня меня вдруг убила...
© Copyright: Терджиман Кырымлы Второй, 2018
Свидетельство о публикации №118041009565
Свидетельство о публикации №118041009565
Рецензии