Звуки мандолины
Спустился к нам безмолвно хрупкий вечер,
Помедлив, тихо в ночку перешёл.
А та поспешно обняла за плечи.
Тут я услышала чуть различимый стон.
Хрустальные и трепетные звуки
Ласкали с робкой нежностью эфир.
В них было всё: любовь, тоска и муки,
Из бездны к нам вселенной голос плыл.
И я душой и сердцем понимала
Великой вечности посланье и призыв.
Что, море сонное и землю обнимая,
В экстазе ночь сегодня с нами говорит...
Юлианы Доневой "Звуци на мандолина":
В притихналата и безмълвна вечер,
в пазвите потайни на нощта,
стон дочу се, сякаш дъх на песен -
тих и крехък, доловим едва.
Тези звуци – трепетни, свенливи,
като че погалиха ефира.
Затрептяха нежно, на талази,
и сякаш, че разсъниха всемира.
И песничката на морето сънно
ето, че дочака своя час.
Звезди засвяткаха в небето тъмно
…И нощта, като че запя в екстаз.
Стихотворение на страничке Юлианы Доневой (Юлианы Великовой) http://www.stihi.ru/2017/05/05/9604
Фото автора.
Свидетельство о публикации №118040602209
Нонна Пряничек 14.04.2018 13:07 Заявить о нарушении
Елена Жукова-Желенина 15.04.2018 19:31 Заявить о нарушении