Василий Белов Россия Русия

„РОССИЯ”
Василий Иванович Белов (1932-2012 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РУСИЯ

Не ме тя ласкаво погали,
с желязна хватка ме прегърна,
не ме поглези и зажали,
в борбата ме въвлече бурно.

Борба! Ще кажат: дума, с времето
омръзнала, отдавна чужда,
ала светът на две разцепен е
и тя ме винаги пробужда.

Пробужда сутрин, денем, в добите
от синьото ми детство мене.
Борба! Какво ли тук ще сториш ти,
къде от нея ще се денеш.

Светът, голям, суров и радостен,
от моята родина смаян –
в живота все по-малко гадости,
все по-живителна омая!

Но битката ако напусна,
ако в безсилие се скрия,
до себе си не ме допускай
и прокълни ме ти, Русия!


Ударения
РУСИЯ

Не ме тя ла́скаво пога́ли,
с желя́зна хва́тка ме прегъ́рна,
не ме погле́зи и зажа́ли,
в борба́та ме въвле́че бу́рно.

Борба́! Ште ка́жат: ду́ма, с вре́мето
омръ́знала, отда́вна чу́жда,
ала́ светъ́т на две́ разце́пен е
и тя ме ви́наги пробу́жда.

Пробу́жда су́трин, де́нем, в до́бите
от си́ньото ми де́тство ме́не.
Борба́! Какво́ ли тук ште сто́риш ти,
къде́ от не́я ште се де́неш.

Светъ́т, голя́м, суро́в и ра́достен,
от мо́ята роди́на сма́ян –
в живо́та все по-ма́лко га́дости,
все по-живи́телна ома́я!

Но би́тката ако́ напу́сна,
ако́ в безси́лие се скри́я,
до се́бе си не ме допу́скай
и прокълни́ ме ти́, Руси́я!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Василий Белов
РОССИЯ

Она меня не приласкала,
а обняла с железной хваткой,
жалеть и нянчиться не стала,
в борьбу втянула без остатка.   

Борьба! Какое, скажут, слово-то, –
давно оскомину набило,
но в мире, надвое расколотом,
меня оно всегда будило.   

Будило утром, днем и вечером
от сна, от голубого детства.
Борьба! И больше делать нечего
и никуда уже не деться.   

А мир, велик, суров и радостен,
моей Отчизной огорошен,
все меньше в жизни дряхлой гадости,
все больше свежести хорошей!   

Но если я уйду из боя
для тишины и для бессилья,
ты не бери меня с собою,
ты прокляни меня, Россия!

               1961 г.




---------------
Руският поет, писател и публицист Василий Белов (Василий Иванович Белов) е роден на 23 октомври 1932 г. в с. Тимониха, Харовски район, сега Вологодска област. Учи във фабрично-заводско училище, след което завършва Литературния институт „Максим Горки”. През 1961 г. излизат първите му книги – стихосбирката „Деревенька моя лесная” и повестта „Деревня Бердяйка”. Един от видните представители е на т.нар. селска проза. Носител е на Държавна награда на СССР (1981 г.) и на Държавна награда на Руската федерация в областта на литературата и изкуствата (2003 г.). Народен депутат, член на Върховния съвет на СССР (1989-1991 г.). Почетен гражданин на гр. Вологда (1997 г.). Автор е на над 60 книги с поезия и проза с тираж над 7 млн. екз., сред които  „Знойное лето” (1963 г.), „Речные излуки” (1964 г.), „Привычное дело” (1966  г.), „Плотницкие рассказы” (1968 г.), „Бухтины вологодские” (1969 г.), „Кануны” (1972 г.), „Бессмертный кощей” (1978 г.), „Лад” (1982 г.), „Всё впереди” (1986 г.), „Год великого перелома” (1991 г.), „Повседневная жизнь русского Севера” (2000 г.), „Рассказы о всякой живности” (2007 г.), „Собрание сочинений” (в 7 тома, 2012 г.), „Очерки народной эстетики” (2013 г.) и др. Умира на 4 декември 2012 г. в гр. Вологда.