Борис пастернак есенен лес превод димитър горсов

 

БОРИС   ПАСТЕРНАК  – 
ОСЕННИЙ ЛЕС


Перевод на болгарский язык
Димитър Горсов

 

 
ЕСЕНЕН ЛЕС

Лесът е есенен. Суров е
сред сенчестата тишина.
И ни кълвач, ни вик на сова
ще го пробудят от съня.

И слънцето, докато слиза
към залеза на тоя ден,
поглежда - има ли наблизо
капан, за дивеч зареден.

Но вижда само трепетлики,
и с мъх отрупани ели,
и чува - зад блатата викат
сред здрача селските петли.

Там някой между тях, прегракнал,
за миг замлъкне, замижи,
за да премисли - но за кратко! -
с какъв запев да продължи.

Но се развиква с крясък остър
забравен някакъв съсед,
и като караул на поста си,
той му отвръща с глас напет.

И пак петли крещят в заслоните,
и гласовете - там и тук -
стърчат като безброй жалони
от изток, запад, север, юг.

И все под тоя низ от викове
лесът отстъпва - прям и чист -
та сам заслушан, да откликне
на път, простор и синя вис.

1956





ОСЕННИЙ ЛЕС

Осенний лес заволосател.
В нем тень, и сон, и тишина.
Ни белка, ни сова, ни дятел
Его не будят ото сна.

И солнце, по тропам осенним
В него входя на склоне дня,
Кругом косится с опасеньем,
Не скрыта ли в нем западня.

В нем топи, кочки и осины,
И мхи, и заросли ольхи,
И где-то за лесной трясиной
Поют в селенье петухи.

Петух свой окрик прогорланит,
И вот он вновь надолго смолк,
Как будто он раздумьем занят,
Какой в запевке этой толк.

Но где-то в дальнем закоулке
Прокукарекает сосед.
Как часовой из караулки,
Петух откликнется в ответ.

Он отзовется, словно эхо,
И вот, за петухом петух
Отметят глоткою, как вехой,
Восток и запад, север, юг,

По петушиной перекличке
Расступится к опушке лес
И вновь увидит с непривычки
Поля и даль и синь небес.

1956