Димчо Дебелянов. Пловдив

Пловдив

Печалей детских трепетная нить,
тебя тайком оплакавший не раз я,
тут взгляд впервые в темень уронил,
и буря злая свой сыграла праздник.

Тут я услышал: веры не храни,
и не надейся встретиться с прекрасным:
любви твоей манящие огни
несбыточны, бесплодны и напрасны.

Тут грусть-тоска стеной со всех сторон,
темница ли души моей бездомной,
былого детства безотрадный схрон–

где я потерян в пустоши огромной,
и мыслями настолько угнетён
что не желаю ничего припомнить.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Пловдив

Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух възглас:– престани:
да вярваш и да дириш– забранен е
на любовта плодът– и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град–
едничък дом на мойта скръб бездомна–
аз бродя за утехата нерад–

и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.

Димчо Дебелянов