Теодор Траянов. Тризвучие
В весеннем сне за шалью ночи
горит безвестная звезда.
Мой дух несчастие пророчит,
и счастье больше никогда.
В весеннем сне ладья мой венчик
во тьму небесную несёт,
и волны приговор мой шепчут:
пропал, мол, ты, пропало всё.
В весеннем сне в полоне тучи
парит жемчужная луна,
чей детский взгляд мечты в дремучем
не обретёт и дочерна.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Тризвучие
В средмайски сън звезди незнайни
горят през нощния воал;
тук бродят призраци потайни,
понели мойта първа жал.
В средмайски сън въздушна лодка
отнесе моя бял венец;
днес говор на вълната кротка
вести за гибелен конец.
В средмайски сън чер облак дига
пленена бисерна луна,
но нейний детски глед не стига
мечтана радостна страна!
Теодор Траянов
Свидетельство о публикации №118032810094