Два сонета за душата на поета

С Всемирным днём поэзии, друзья по перу и дорогие читатели!

Автор: Генка Богданова

І.

Душата ти е пъпка медоносна,

разцъфнала сред нива росна.

В словата ти е сладката омая

на тази пъпка медоносна, зная.

Житейски бури и слани студени

брулят я. Но кой ще ; отнеме

натрупаната мъдрост зряла,

която в стиховете се е сбрала!?

Като пчели летим над тази пъпка,

омаяни от сладостната тръпка

на дълги глътки красота да пием,

света божествен  в нея да открием.

 

Поезийо, с изящното си слово

прераждай се отново и отново!

 

ІІ.

Сърцето ти е амфора красива,

препълнена със виното пенливо

на силни чувства прекипели,

под слънцето на любовта узрели.

Навеждам се над стиховете кратки,

отпивам от амброзията сладка

на словото ти – топло и звънливо –

подобно вино – силно и пенливо.

Душата ми бе жадна и унила,

но то ; дава пак за полет сила.

Духът ми светъл се преражда,

сърцето ми отново песен ражда.

 

След този пир се чувствам обновена.

Живей, поезийо! Бъди благословена!