Я лежу в сырой земле России...
Я лежу в сырой земле России.
Надо мною тяжесть пашни чёрной.
Нас немало в этот век скосило,
В борозды мы сыпались, как зёрна,
Ели землю. И земля отныне
Наши рты забила и глазницы.
Кто теперь её оттуда вынет,
Вылепит из глины наши лица?
Было нас, наверно, слишком много,
Чтобы уложить всех под крестами.
Только птицы нам кидались в ноги,
Снег на грудь нам выпадал и таял.
Приходи смотреть, как эти пашни,
Каждою весною шевелЯтся,
Это мы в своей потуге тяжкой
Всё ещё пытаемся подняться.
Это мы белеем на равнине,
Словно плуги, наши рёбра пашут.
Кто теперь нас из равнины вынет,
Стряхивая с рёбер души наши?
Лишь тогда, как звёзд огни, красивы
Вылетят из тел обратно пули...
Я лежу в сырой земле России,
И колосья надо мной нагнулись.
АЗ ЛЕЖА ВЪВ ВЛАЖНАТА ЗЕМЯ НА РУСИЯ
Поетический перевод: Генка Богданова
Аз лежа в руската влажна земя.
черната угар тежи над мене.
Този век тъй много жертви взема -
като семе в бразди сме посени.
Ядохме земя, и тя от тогава,
пълни очите, челата покри...
Кой ли сега ще ни възкресява,
лицата наши с глина ще слепи ?
Бяхме, навярно, твърде много,
за да положат всеки под кръст.
Птици летяха над нас с тревога ,
през нас падаше сняг в черната пръст.
Ела и виж как засетите ниви,
всяка пролет се движат нощем.
Това сме ние, макар неживи,
да се вдигнем опитваме още
Тук, в равнината белеем ние,
орни плугове са нашите ребра.
Кой днес от пръстта ще ни изрие,
дарил на душите ни свобода?
Само когато, подобно искри,
излетят от плътта куршумите…
Аз лежа в руските влажни бразди
и над мен се свеждат посевите...
Свидетельство о публикации №118031603329