От днес реших оскъдно да се облека,
да ми се виждат всички голотии
и ведро свиркайки си със уста,
да следвам градските мастии…
Видях във бара мъж богат
и го погледнах нежно,
намигнах плавно с ляв клепач,
запуших най- метежно,
разклатих новия си бюст –
полека, уж небрежно.
От чашката си със кафе,
засърбах - баш прилежно.
Не ме поглежда тоз тъпак!
Кръстосвам пак краката.
Очите му – на котарак,
Но… зяпа към вратата!
А там – младеж с „рус”алаброс,
уста с език облизва…
И рипва този „мъж”богат,
с младежа се изнизва!
*2017*
Пренебрегнатата мастия
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118031409732
Свидетельство о публикации №118031409732
Рецензии