Автор: Генка Богданова
Ронят се дните и сълзи горчиви
парят в сърцето ми – въглени живи!
Пролет е. Пак се събуждат цветята.
Ти, майчице скъпа, лежиш под земята.
Няма ги вече: усмивката нежна,
очите пълни с обич безбрежна,
ласката топла на майчини длани…
Парят в сърцето болезнени рани!
Почивай си, майко, тиха, безгласна,
от своята орис – тежка, нещастна!
Скръб те гореше докато бе жива.
Дано да си, майко, вече щастлива!
Десет години без мама!!!
© Copyright: Генка Богданова, 2018
Свидетельство о публикации №118031403593
Свидетельство о публикации №118031403593
Рецензии
Здравейте, мила Генка! Очень Вам сопереживаю и понимаю Вас! Моя мама тоже умерла десять лет назад, но мне до сих пор очень-очень тяжело и грустно!
Трогательное Ваше стихотворение. Слёзы капают, капают...
Лилия Охотницкая 14.03.2018 10:48 • Заявить о нарушении
Трогательное Ваше стихотворение. Слёзы капают, капают...
Лилия Охотницкая 14.03.2018 10:48 • Заявить о нарушении