Крайпътно цвете

То знае мириса на свободата,
то помни порива на всеки вятър.
В цвета му греят слънце, звездопади
и всяка пролет пали нежни клади.

Крайпътно цвете - зов на самодива -
то хубостта си никога не скрива.
Цъфти, прегаря в своите сезони
и семенцата търпеливо рони.

Крайпътно цвете грее с хубост дива,
и  пази мъдростта си мълчаливо –
как преходна живее красотата
и как жадувана е свободата.


Рецензии
Здравей, (България) Дафинка!
Много ми хареса стихитвотението!
Радвам се, че се сме заедно тук.
Надявам се пак да си пишем.
Лека нощ!

Величка Николова -Литатру 1   11.10.2019 21:16     Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.