Мечта о весне
Всю зиму дули сильные ветра.
Шёл снег и вьюга скорбно завывала.
Душа грустила, плакала она.
А оттепель опять мороз сменяла.
Тоска за плечи серая брала,
Нашёптывала что-то сердцу злое.
И я весны почти и не ждала,
Не чувствуя в своей душе покоя.
Казалось, что не будет никогда
Ни тёплых дней да и стихов ни строчки!
Но вдруг, взглянув в весеннее окно,
Я увидала первые листочки...
И птицы пели вешние вовсю,
Душа ещё не верила - грустила.
Но милое чириканье в саду
Меня, как прежде, властно захватило.
И снова я откликнулась строкой,
Её мне птицы вмиг прощебетали.
Всё в мире возрождается весной!
Стихи опять мне сердце наполняли...
Юлияна Донева
МЕЧТА ЗА ПРОЛЕТ
Дотегна ми зимата, така ми дотегна!
От къщи на вън не излизам със дни.
И ревматизмът накрая ме стегна,
И ме връхлитат злини след злини.
Ту вятър ще вее, ту дъжд ще забръска…
Не ще се оправи проклетото време.
Ей, капки отново в стъклата заблъскват,
Зимата май превърна се в бреме.
Отдавна аз вече за пролет мечтая.
Слънчице ярко отвън да засвети.
И птици по клоните пак да запеят,
И пак да се раждат в душата куплети.
Стихи на странице Юлианы Доневой ( Юлианы Великовой) - http://www.stihi.ru/2018/03/10/5450
Фото автора.
Свидетельство о публикации №118031202911
ВЕЛИКОЛЕПНЫЕ!!
Владимир Фабрый 14.03.2018 12:08 Заявить о нарушении
Елена Жукова-Желенина 14.03.2018 12:26 Заявить о нарушении