Христо Ясенов. Самосвят 4

4.
С востока я иду— кудесник и пророк—
бездумен, величав и светел аки бог,
И сердце моё в дробь без отдыха и сна:
—Не я ли божество, не я ли сатана?

Семи ветрам король, пронзивший небо прах,
стихий несметных рой, не ведающий страх,
я города беру и жгу их дочерна:
—Не я ли божество, не я ли сатана?

В бескрайнем храме зал, который сир и мал,
я бога поругал, чью тайну разузнал,
лучистую как тьма довременья без дна:
—Не я ли божество, не я ли сатана?

С востока я иду средь бури бела дня
и солнце подо мной горит в глазах черня,
и солнце подо мной безумно как война:
—Не я ли божество, не я ли сатана?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


4.
От изток ида аз— гадател и пророк—
безгрижен, величав и светъл като бог.
Сърцето ми гори през ден и тъмнина:
—Не съм ли божество, не съм ли сатана?
 
На всички ветрове стихията събрах
и моята душа не знае що е страх:
аз паля градове и вея ведрина:
—Не съм ли божество, не съм ли сатана?

В безоблачната шир на мировия храм
аз бога поругах и тайната му знам—
и тайната ми грей над всички времена:
—Не съм ли божество, не съм ли сатана?

От изток ида аз със бурите на ден
и слънцето гори запалено от мен—
и слънцето гори с безумна светлина:
—Не съм ли божество, не съм ли сатана?

Христо Ясенов