То бе любов... любов неотразима.
Прегръщахме луната - със копнежи.
Но днеска самотата ми е зрима,
а любовта – съвсем недостижима.
Ще пиша стихове и ще ги трия...
Платната със сърца ще изрисувам.
Едно от тях поне за мен забие,
Или пък, моето си - ще затрия!
Ще се превърна в пъргава кошута.
Ще се явя пред мерника ти точен,
та да ме гръмнеш право във сърцето
и да оплискаш с мойта кръв – полето.
От всяка капка – роза ще поникне.
Червени ще са, с аромат омаен.
Чрез всяка роза – теб ще преоткрия,
а с аромати – ще те омагьосам!
Кървави рози
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118022600661
Свидетельство о публикации №118022600661
Рецензии