Христо Ясенов. Печаль
Събуждам се: на ранно утро здрача–
и бяла пролет лъха нанавън...
А аз съм сам и през самотност плача,
и плача кат уплашено дете насън.
И плача аз... Една ме слуша тишината–
едничък дух от скърби залинял...
И гледам как изгрява вън зората,
и плача, че зора не съм видял.
Христо Ясенов
Печаль
Проснусь, а в сумраке играет зайчик,
а на дворе невестится весна...
Один как перст, я неизменно плачу
как детка ночью тёмной среди сна.
Рыдаю уж... А тишина не снится:
с печалью внемлет мне без ох и ах.
Слежу в окно весеннюю зарницу,
что плачет оттого, что я в слезах.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №118021509236
А на двары нявесцица вясна,
Адзин, я сам нязменна плачу,
Як дзетка, ноччу темнай, сярод сна.
И плачу я, а тишыня ни сницца,
Са смуткам кажа мне без ох и ах,
Сачу у вакне вясеннюю блискаыицу,
Што плача ад таго, што я у слязах.
Па беларускi. Пераклад
Сергей Сабадаш 16.02.2018 07:26 Заявить о нарушении