Спомен по Задушница
Автор: Р.Русев х
Татко си тръгна,
остави ни рано,
харесал беше на Бог.
Мама от мъка
по него остана
като тънка нишка живот.
Болееше мълком
и нощем я чувахме
как в тъмното
рони сълзи.
От толкова мъка
поболя се бавно
и гаснеше тихо,
а уж всичко беше наред,
но мъката в очите личи.
След години си тръгна,
към татко
пътя към Рая пое.
Отиде си,
а ние чакахме знак
как е горе
и дали там е добре.
Не видях да помаха за сбогом,
поиска ми прошка
и към Бога пое.
Сега...
без нея е друго
макар че ние все още живеем.
Белеем полека,
годините влачим
с на живота тежък хомот.
А тя като ангел
отгоре ни наблюдава
и вяра ни дава...
Да бъдем... добро.
За тях днес
свещица запалвам.
Знак им подавам -
че мисля за тях.
И нека им бъде по-леко
там... някъде... горе
но днес...
Мълчаливи думи им казвам:
Нека Бог ви прости.
И от мене...
Амин!
Спомен по задушница
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118021300929
Свидетельство о публикации №118021300929
Рецензии
