Мара Белчева. Димить димар

Мара Белчева


Димить димар. Пташине коливання.
На білім гіллі вже зима пряде.
Де нині листя з гілочок тих, де?
З інакших віт звучить в мені співання.

Кого зігріє тих пісень звучання –
до берега котрогось припаде? 
В пустиню чи до храму уведе,
де зріють сонця молитви поранні;

де золотими пальцями грайлива
весна свою чарівну казку тче;
де час брижів і зморщок геть не знає,

де в храмі не кладуть хреста зрадливо
і Божа благодать собі тече
у щирих молитвах до небокраю. 


(переклад з болгарської — Любов Цай)

*** 
Оригинал:

Мара Белчева


Дими коминът. Птички се люлеят.
На бели клони зимата преде.
Къде са техните листа, къде?
На други клони в мене птички пеят.

Кого ли с песента си ще съгреят – 
на кой ли бряг тя ще го изведе? – 
В пустиня, в храм ли ще го въведе,
молитвите на слънцето де зреят;

където пролетта със златни пръсти
смарагдените приказки тъче;
годините където нямат бръчки

и в храма никой старей се не кръсти.
И Божията благодат тече
в молитвите на съвести без злъчки.