Аз често пъти...
Аз често пъти сам се не познавам,
кога тежи ми силно жизнения кръст...
Напразно в миг такъв сърце разравям,
там злоба сал кипи и щение за мъст...
Заглъхват чувства благи във сърцето,
де вля теглото горък и отровен яд,
а тъй с любов то пълно беше, клето,
и тъй за мен бе светъл нявга божий свят!...
Димитър Бояджиев
Не узнаю...
Не узнаю себя я сам уставший
под бременем несносного креста...
Ищу добра, а сердце злоба пашет,
и сеет месть, и всходит пустота...
Благие чувства глохнут и немеют
там, где разлита жёлчь и сбрызнут яд,
там, где любовь как май цвела и пела,
и божий мир душою был объят!..
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Димитыр Бояджиев. Не узнаю...
© Copyright: Терджиман Кырымлы Второй, 2018
Свидетельство о публикации №118020911770
Свидетельство о публикации №118020911770
Рецензии