Когато остаряваш с детелина
и то със четири листа
Едното казва ми: - Обичам…
Обичам те през пролетта,
А второто: - На теб се вричам,
на теб и нашите деца!
Отмина пролет, лято, есен.
Настъпи зимата. Снега -
посипа твоята косица,
на мен – плешивата глава.
И днеска ти си все красива,
а аз – с проскубана брада.
Налегна ме тъга безмерна…
Дали пак в мен се врича тя?!
Една снежинка лицемерна
настигна моята сълза
и се събраха във брадата –
по-бяла вече от снега,
а Детелина ме целуна:
- Обичам те и без коса!
7.2.18, 15:30, Литатру
Свидетельство о публикации №118020708263