Мара Белчева. Дощиста нiч...

Мара Белчева


Дощиста ніч жовтнева бавно лине,
сумної вихор тужно завива.
Кому сіяють зорі в цю хвилину?
За мною вже ніхто не вболіва.

З небес у землю падають краплини,
в бору колишуть сон свій дерева.
Для сну ачи від сну в очах жарини?
Потічок не клекоче й не співа.

І вихор знай собі підіграває
чарівним снам моїх старих казок.
Ти сниш мене чи сню Тебе я, Боже?

Твоє ім’я єдино зігріває
мого життя остуджений куток   
й почути стогін мій ніхто не може.

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Оригинал:

Мара Белчева


Дъждовна октомврийска нощ гредите
пронизва. Вихъра тъжовно пей.
Кому ли светят тоя час звездите?
За мене вече никой не милей.

Капчука на земята във гърдите
прониква. Борът своя сън люлей.
За сън, от сън ли ми горят очите?
Чешмата не бълболи и не пей.

Все вихър, като исо, придружава
на  мойта стара приказка сънят.
Аз теб ли, Боже, ти ли мен сънува?

Едничко твойто име само сгрява
изстиналий ми кът в самотний път
и други никой моя стон не чува.