Райчо Русев. Благодарность
Прибой солёный, вечер ведрый,
и запахи, и звуки–
чем заслужил я эту щедрость?
Завидую: живу как!
В мороз и стужу даже зноен:
живой, пока не умер
как под хмельком небес: земной я
кроме того разумен.
У тех кто выше на примете
красноречив я, ибо
твержу в гостях на этом свете
«добавки» и «спасибо»;
кропаю прутиком на пляже:
«живу как!»– волны моют,
в каком-то несусветном раже
восторжены прибоем.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Благодарност
С какво заслужих тая щедрост?
Сам си завиждам скришом:
морето даде да го гледам,
небето– да го дишам.
И ходя, и усещам виното.
На всичкото отгоре
ми дадена и немислимата
възможност да говоря.
Две думички за тоя свят,
във който съм на гости.
Едната е: благодаря!
А другата е: още!
Две думи с клечка на брега,
на пясъка изписвам.
Изми ги първата вълна.
А бях написал: жив съм.
Райчо Русев
Свидетельство о публикации №118020711441