Николай Лилиев. При песнях, тронутые пылью...
почти забывшие своё,
земляне мы, уже без крыльев,
бредём обрывистым путём.
Иные, помнящие гимны,
без нас, живых, лежат на дне.
И волны времени лихие
несут остаток наших дней.
Утратив юные надежды,
отвергнув сивые венцы,
тасуем маски мы, всё те же
в ключей зерцальцах мертвецы.
И на просторе необьятном
в туманах осени слышны
те песни, что ещё нужны–
лишь нам, грезёрам о попятном.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Извяхват спомени и песни,
прекършени крила тежат
и в земната печал унесени,
вървим по своя стръмен път.
Край нас годините минават,
като забързани вълни,
и към морето на забравата
отнасят златните ни дни.
Къде са нашите надежди,
къде са нашите венци?
Потайни извори оглеждат
ликът на скръбни мъртъвци.
И сред просторите унесени
в сънят на есенни мъгли,
напусто пламенни стрели
излъчват скръбните ни песни.
Николай Лилиев
Свидетельство о публикации №118020110746